Червена ябълка, Орион и Падаща звезда....

Снимка на съзвездие Орион някъде от интернет :)

*****

Понякога в дните се случва така, че без да го търсиш целенасочено вълшебството се докосва до сетивата ти, дава знаци и оставя у теб чувството за сбъднатост... Например днес... На вратата почука приятел... Трябваше да вземе нещо от мен, просто му направих услуга... Отворих, а той усмихнат ми поднесе червена ябълка... Една такава – гладка, лъскава, с наситен цвят.... Почувствах се за миг като в приказката за Снежанка, но без усещане за смърт, а по-скоро за Любов, за нещо топло, нежно, изпълващо сетивата с онова пронизващо чувство за доизказаност и пълнолудие, което не те спохожда всеки ден, но го имаш вътре в дълбокото си тайнство и Винаги ражда усмивка и вяра... Самата сцена, в която бях един от главните герои ме усмихна... Взех ябълката, а тогава той неочаквано ми каза – „Погледни небето колко е ясно! Виждала ли си Орион? Ето го – точно над твоята градина – трите звезди разположени една до друга са колана на орача, горе едничка звезда – главата му, отдолу се виждат краката му, а малко по-напред е остена....” Зареях поглед в небесното... А звездите наистина блестят и като че ли си го представих.... Леко прегърбен момък – държи копралята и се опитва да оре... сред вятъра... А той продължава : „Нали знаеш, че остенът притежава необикновена магическа сила. От него бягат всички свръхестествени зли същества – змейове, хали, вихрушки.” После започва да се смее – „Е, малко ти изцитирах Уикипедия, но все пак вярвам в народните предания и легенди”. Аз само се усмихнах и продължих да се взирам в безкрайното тъмно синьо. Прошепнах му – „Приказно е”... В един миг само за момент погледът ми се измести леко надясно, някъде в пространството над двора на съседа... и Я видях – Падаща звезда.... Беше буквално за части от секундата... Дори не ми остана време да си помисля „Пожелай си нещо”... В мига, в който я възприемах като случване, осъзнах с всички сетива мига и последицата, във всеки атом на кръвта ми, във всяка кост и фибра на кожата ми избухна като Супер Нова едно желание.... Инстинктивно свих юмруци, а когато ги отпуснах докоснах сърцето си.... После този мой приятел каза „Чао” и се изгуби в мрака, а аз преодоляла лекото си вцепенение и усещане за приказност насред градската реалност, влязох в смълчания къснофевруарски двор... Няколко мига преминаха като на забавен кадър пред погледа ми  - червената ябълка, орачът с остена и накрая красивата звезда, която се стопи във въздуха след полет попил в ирисите на очите ми и предвещал бъдещето родено от  вярата ми във вълшебствата, във обичта и красотата....   

28.02.2013г.

@Eli

 

***