Една неистова любов,
обсебване, зараза на душата,
от която никъде не можеш да
се скриеш,
от която никога не можеш да
избягаш.
Любов, по-страшна от страха,
по-жива от живота.
Няма думи, свещи,
комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки.
Няма аз и ти, ние двамата.
Любов, в която аз съм ти...
И ти си аз!
И ти си аз!
ЕМ.БРОНТЕ
снимка FB
общност Всяка жена – Една Вселена
Когато се нуждая от теб…
когато се нуждая от теб
разпилявам звезди в мисълта си…
устоявам на бурния гнет…
укротявам пожара в кръвта си…
с пръсти дращя във тихо небе
и копнежите стягам във възел…
като малко сърдито дете…
се превръщам в частица от пъзел…
а когато ми трябва любов
все към Тебе ръцете протягам…
и със призрачно-вятърен стон…
по назъбени пътища бягам…
когато се нуждая от теб
разсъбличам душата си млада…
сътворявам от огън и лед
мойта вечна невидима клада…
после в прах се превръщам за миг
и изтичам през твоите длани…
а след мене остава светлик
във очите ти кротко смълчани…
08.03.2013г.
@Eli
***
Всяка дума е преживяна от сърцето ми...страхотен стих,Ели!!!Прегръщам те!
ОтговорИзтриванеЗдрасти, Роз!
ИзтриванеБлагодаря ти, че намина и почувства :)
Прегръдка топла за тебе!
Ели
Спосибо!!! :)))
ОтговорИзтриванеВсего хорошего!