Мойта песен....

 

---

Мойта песен...

(поема за вълшебната любов)

Тихо...

Ще ми пее пак нощта

И кротко сред звездите

Ще разказва

Как някога до буйната река

В тъмите най-прохладни се показва

Девойката с неземна красота

Живеела във къща от стъкло

От буен вятър в зима построена

На малкото си каменно легло

На сън била докрай осъществена

Излизала тя само през нощта

С нозете боси хапела тревите

От тялото и бяла светлина

Събуждала за разговор скалите

А вятърът превръщал се в орел

И кацал на ръката И красива

На нейната душа той бил във плен

А тя била със него най-щастлива

Бездумно си говорели с очи

Дочували туптежите сърдечни

Но всеки изгрев с първите лъчи

Разделяли се сенките им вечни

Ала веднъж орелът не дошъл

Останала девойката самичка

Тя хвърлила в дълбоката вода

Надежда скрита в сребърна паричка

Занизали се дните като стон

Но птицата изчезнала далече

След нея само водоструен хор

От водопада в близкото потече

Девойката останала сама

И векове стояла до реката

Разресвала си дългата коса

И борела със сълзи тишината

Написала на птицата писма

Посланията вплела в дъждовете

Проклинала злочестата съдба

Завързала на възел световете

Във стъклената къща на брега

Тя все така прегръщала мечтите

И вярвала че стават чудеса

Сънувала орела сред мъглите

Веднъж излязла в ранната зора

Събудена от глас на чучулига

И още неотворила врата

Видяла силуета да пристига

Потърсила с очите си орел

Усещайки душата му калена

Ала пред нея в страстен натурел

Застанал мъж

Била пленена

Прошепнал И единствено слова

„Вървях аз дълго! Чакаш ли, Любима?”

Обгърнала го с кротка светлина

Дошъл мига да бъде пак Щастлива...

08.03.2014г.

@Eli

---

Честит празник на всички приятелки Жени!

Пожелавам Ви да бъдете Винаги Обичани от Любимите мъже –

така както искате и смятате, че заслужавате! :)

                                       

                                      Елица <3

***