Нещо за Велинград и празниците...

Тези дни си мисля за едно отминало щастливо време и един 8-ми декември, който изкарахме във Велинград. Това беше единственото организирано пътуване на групата ни от университета да празнуваме. Пътувахме с мотриса от Септември до Велинград и много се смяхме. В ресторанта на хотела бе пълно с групи от най-различни ВУЗ-ове, не само от София. Помня, че изкарахме много хубаво. Имаше томбола и спечелих една малка червена тубичка за вода. Отнесох някоя и друга шега по повод мини дамаджанката от страна на съседите по маса от МЕИ-то в София.  Една от най-добрите ми приятелки ми даде едни нейни дрехи – червено поло и черен сукман /късичак/ и така бях спретната. Помня, че бях и леко гримирана – по принцип не употребявам четчици и боички. Имаме хубави снимки от него момент. Някои доста весели – например онази, на която сме седем от момичетата и моето яке странно се е извъртяло, докато съм си перила ръцете да прегръщам съседките си в редичката, хах... :)) Или пък другата за която Мирка казва че и трите сме много странно изглеждащи – тя заради шията, Биляна заради ръцете, само аз по средата уж съм била леко добре... хах... :)) Не помня единствено коя година се случи това – дали бе началото на втори, на трети или на четвърти курс. Дидка ще каже – тя помни всичко. Покрай тия ми мисли се сетих за едно парче – харесвахме я тая група навремето.  Нека да е поздрав за приятелките ми от университета. Вярвам, че и те ще си припомнят тия щастливи усмихнати мигове. Какво пък – никога не е късно за някакво такова повторение?!?!?! :))

 Ели

***