Превърна се във сянка светлоока...

Превърна се във сянка светлоока…

(балада за неизживяната любов)

в безпътица се лута ослепяла

по сивите назъбени скали

душата и в небето оцеляла

за миналото мислите спаси...

една любов от вятър призована

възкръсна като Феникс във нощта

история докрай неизживяна

отново се роди от пепелта

един към друг вървяха по пътеки

през сипеи, върхари, равнини

и търсеха бездумно и навеки

най-влюбените чисти дълбини

река вълшебна пееше звънливо

и вярата им пазеше в съня

тя стъпките им следваше щастливо

към знака Стоп накрая на света

достигнали финалната отсечка

и двамата се втурнаха за миг

ала внезапно се изправи пречка

сподавен бе копнежния им вик

любимият превърна се във птица

и устремен нагоре полетя

той не достигна свойта нежна жрица

остави я във ниското сама

помаха и за сбогом със крилете

и се понесе в ясното небе

а тя остана в плен на ветровете

там на ръба – до синьото море

преобрази се в сянка светлоока

облече се във рокля от звезди

и съхрани една любов дълбока

в сълзите си по стръмните скали

03.02.2015г.

@Eli