Чаша
надигнах чашата а в нея маргарити
отпих от елексир на Вечността
една надежда тихо ми
намигна
запазвайки вкуса на младостта
прегърнах свойто тихо постоянство
и бяла пак закрачих през света
съединих безкрайното пространство
с откъснатите думи в пролетта
щастливо волна все напред витая
в очакване на твоята душа
единствено пред Бог ще си призная
обичам да летя и да греша
15.05.2015
@Eli
Няма коментари:
Публикуване на коментар