Сън...

Сън....

Пристъпвам боса в пясъчна лагуна,

в очите ми небето се стаи,

кръвта ми потреперва от възбуда,

назад остават моите следи.

Вървя напред със роклята във бяло,

мечтите ми са златните коси,

а чувството в години оцеляло,

като вълните в сребърно блести.

Очакваш ме в пътеката накрая,

към мен протягаш парещи ръце,

Единствено съм Твоя ще призная,

дарявайки те с моето сърце.

Последен звън – душите ни се сливат,

запява тихо слънчевия бряг,

магични ветрове от нас извират

и укротяват вечния ни бяг.

03.05.2015г.

@Eli

*****