снимка
общност „Водолей“ във ФБ
NOTE: Все още пиша историята и в нощите
дълго се взирам в тъмното. Изпитах цялата тъга. Простих грешките и сякаш
най-накрая се почувствах свободна. Все още съм разделена на две. И чакам. Все
още ми липсват реалните крила. Вятъра ми помага да вървя безотказно в дните и
онази вяра, която извира от най-дълбокото. Пътищата ми създават сложна
плетеница, лабиринт в който ту се губя, ту се намирам. Но една звезда осветява
посоката. Изток – към изгряващото слънце. Гледам старите снимки и немея.
Картините се подреждат. Изводите намират местата си. Кръвта започва да тече
по-равномерно през капилярите. Тръпчинките ми по-често се образуват. Усмихвам
се. И пак съм нежна и благодарна. Докосвам другите с радост. Те все още не
знаят тайната (ми). Преди две години се опитах да им я
кажа, но те не ме разбраха. Как ли ще се почувстват след време, когато я
разбулят?! Живеем в магични времена, а
колелото ще се върти все по-бързо и по-бързо. Няма връщане назад. Има само
напред и нагоре! Много хора чакат общите ни усилия. Много души копнеят сбъдване.
Гледам небето и виждам летенето. Сега мислено, после реално. Думите парят в
сърцето ми. Носят ме към далечните ни брегове. В една приказка родена в
безвремие. Часовниците все още тиктакат, но не е далеч времето, когато
стрелките ще спрат своя ход. Равновесието ще се възстанови. А нас ни очаква
безкРая.
05.07.2016г.
Ели
Няма коментари:
Публикуване на коментар