А вечността от нас възкръсва…
аз птица съм разперила криле
във сините примамващи простори
душата ми – усмихнато небе
с вълшебности неспирно ти говори
все още си далеч от мен
но следваш тихо вярната посока
духът ти от безкрая озарен
те води към река дълбока
в очите ни попива светлина
изпратена от звездното начало
отново ще се реем в тишина
сред огненото цветно огледало
и само вятърът немирник стар
по стъпките ни вяра ще разпръсква
седмина сме – космичен дар
а вечността от нас възкръсва
21.07.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар