Съдбата и съдията....
„Съдбата и съдията
са с един граматически
корен”
/ Равновесната душа /
не съм
избирала да бъда съдник
отдавна Бог
така е отредил
в безвремие
да бъда пътник
света за
вечност с вярата спасил
в наземното
вибрирам на високо
душата ми
изкачва върхове
обичам
всеотдайно и дълбоко
не ме
терзаят слепи страхове
откривам
начертаната посока
със полета
щастлив на мисълта
а моята изстрадана
Голгота
покълва
като цвете във пръстта
шептя ти
тихо-светла от далече
в едно със
теб неистова горя
а вятър
скитник в минало предрече
че пак
свободна аз ще заблестя
пази ме съкровенна във
сърцето
и следвай мойта бяла
светлина
ще ни досбъдне истински
небето
в далечната космична равнина
20.04.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар