Най-истински със теб сме във съня…
Вали във мен и бавно се стопява,
копнеещия ритъм на нощта,
звездата в мен отново се смалява,
погълната дълбоко от деня.
Ала остава твоя страстен шепот,
попил до болка в моята душа,
през времето космическия екот,
спасява наште древни сетива.
Откриваш ме сред птиците във полет,
а аз те скътвам в джоба за късмет
и тихичко мечтая да е пролет,
когато ще сме още във дует –
два атома трасиращи свободно,
през хиляди потоци светлина,
небесното избрали доброволно,
да пазят сред вселенска тишина.
„Обичам те“ прошепвам на тревите,
а после се превръщам във роса,
изпиваща до дъното следите,
на твоята усмивка и гласа.
И пак те чакам топла и трептяща,
във моята изстрадала страна,
а ти ме сбъдваш светла и горяща,
дарявайки ми с нежност любовта.
Такава е магическата вечност
на общите ни вятърни крила,
завинаги преплетени в безбрежност,
най-истински със теб сме във съня.
07.11.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар