В безвремие...

Добре дошъл, Ноември!

Честит празник на Народните будители на всички приятели творци и тези, които обичат словото и културата! Да си пожелаем и през следващите дванадесет месеца да бъдем здрави, вдъхновени, изпълнени с любов и вяра в бъдното! Да не спираме да творим и чрез словото да създаваме много красота и уют в този тъй противоречив свят!

Прегръдки за всички от мен,

Ели

В безвремие…

Притихнала прегръщам есента,

а после пускам слънчево хвърчило,

усещам как се стича във кръвта,

един рефрен от минало щастливо.

Откривам в себе си невидим зов,

към нови многостранни измерения,

към свят различен, вятърен и нов,

окъпан във кристални озарения.

Във него властва само любовта –

вълшебна песен, искрена награда,

сподвижник И е весел радостта,

в съдбата и да бъде вечно млада.

От мислите си раждам светлина,

понасям се далече над полята,

прегръща ме нетленна тишина,

досбъдва ме вълшебна в синевата.

А Той ме следва – огнен и висок,

красиво отразява моя пламък,

а в погледа му тъмен и дълбок,

откривам своя непрехОден блясък.

Отново съм една звезда –

немирница прегръщаща безкрая,

посоката си следвам във дъжда

и знам ще се завърна пак във Рая –

в безвремие, където двама с Теб

свободни ще се реем като птици,

а спомен ще остане всеки гнет,

стопен напълно в твоите зеници.

01.11.2017г.

Елица

*****