Среща....

 

 

 

Среща...

 

Във тъмното отроних пак сълза

със звездното във нямо съзаклятие,

а после ти изпратих тишина

по вятъра - магическо признание.

 

Дойдох като надежда в твоя сън

и с нежност обуздана те прегърнах,

пак двамата танцувахме навън

до прага ти, отново в теб се върнах.

 

Изпиваше ме огнено с очи,

душата ми за себе си завърза

и гали с трепет моите коси,

помоли времето ни да не бърза.

 

Положих на гърдите ти глава,

до утрото останах само твоя,

безмълвно си говорихме в нощта,

заслушани далечно във прибоя.

 

Не исках да си тръгвам, но деня

почука по клепачите внезапно,

прошепнах ти: "Ще си вървя",

обсипа ме с целувки многократно.

 

Врата отворих в ранен зимен час

и се изгубих в бялата реалност,

а ти остана с мисълта за нас,

заключена в дълбоката сакралност.

 

Пробуден сред угаснали звезди

заплака тихо в топлата си стая,

изпи със жажда моите следи

от спомена за срещата ни в Рая.

 

20.12.2020г.

Елица

 

 

*****