Кармичен път…
на мама
Изтича пясъка през мойте пръсти
и всички стъпки извървени във дъжда,
аз изживях мечтите ти тъй дръзки,
във тихата прозрачност на мига.
Изпях забравените стари песни,
по пътя си разсипах светлина
и пренаписах твоите небесни
изгубени там някога крила.
От твое име опростих врагът ти,
а във мъглите вечно палих свещ,
достигнах дълбините на ума ти,
прегръщайки душата ти с копнеж.
Ще бъдат равновесни пак везните,
защото е безкрайна любовта,
така ми шепнат всяка нощ звездите,
докато аз магическа трептя.
15.11.2019г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар