Волни...

Волни…

Във вятърното атомно небе,

мечтите ни аз пазя съкровени

и винаги във моето сърце,

безброй надежди греят белостенни.

Обгръщам се със тях аз всеки ден

и тихичко раста във свойта къща,

а пътя ми от вярата спасен,

в безвремието бавно ме завръща.

По-силна съм от своето преди,

във мен е избуяла добротата,

а в своите усмихнати следи,

оставям знак за радост от дъгата.

Обича ме едно момче

безмълвно ме дарява с кротка нежност,

във неговите огнени ръце,

се чувствам окрилена в безметежност.

Той пази мойта звездна свобода,

нарича ме със името Любима,

Единствена за него съм в света,

усещайки се истински щастлива.

Така ще бъде милион лета,

ще пазим ний за вечност светлината,

преборили нелеката съдба,

ще заживеем волни в синевата.

06.03.2018г.

Елица