Шепота на миналото…

Шепота на миналото…

Трептят във синьото звезди,

душата ми без глас пробуждат,

изпиват моите следи

и песента на вятър слушат.

А аз вървя сама в степта,

там зад гърба ми пее станът,

до мен е конят ми с крила,

а в мислите ми все е ханът.

Красив и достолепен мъж,

начупи моите окови

и ме превърна отведнъж,

в жена по своите закони.

Една любов се разгоря,

през времето далеч политна,

облече моята снага,

изгря в душата любопитна.

Дойдохме в новите земи

и много радост сътворихме,

това си спомням от преди,

ала и тежка дан платихме.

Куп спомени сега горят

и в тъмното с копнеж нашепват,

а мойте мисли се топят,

като светулки те потрепват.

Спасението ни зове,

свободен флагът ще се вее,

хей, нека преплетем ръце,

надеждата ще оцелее.

И някога в съдбовен час,

когато водопада стигнем,

ще преоткрием вътре в нас,

че всичко можем да постигнем….

Заедно!

27.11.2019г.

Елица

******