Нечия...

Нечия…

                            на Жоро*

Открадвам си от скритата ти нежност

и я прибирам в джоба за късмет,

а после ред петаци в безметежност

аз пренареждам като в ням ответ

на твоя зов за истина и вечност,

измислени от нашите души,

които ме прегръщат във безбрежност

от скитащи към бъдното следи.

Обичам да съм нечия, безкрайно твоя,

свещица тиха в общото небе,

да се изгубвам бяла зад завоя

на твоето обичащо сърце.

И да сме двама там – насред земята

във източното вятърно поле,

с единствена посока – светлината

извираща от нашите ръце.

16.06.2020г.

Елица