Somewhere in the wind....: Безкрайността на свръхдушата…

вторник, 2 юни 2020 г.

Вълшебна песен, път и сън

ме следват в пето измерение,

навред се носи нежен звън,

притихвам бяла в единение.

Крилете си разтварям пак,

целуват атомно просторите,

препуска моя светъл влак

и ускорява във завоите.

А добротата ми расте,

аз цялата съм вдъхновение

и сплитам своите ръце

в молитва тиха – откровение.

Дъждовни капки в мен трептят,

а слънце цветно ги изпива,

камбани вятърни шептят

и времето на изток спира.

Безкрайност слива във едно

половинки две на свръхдушата,

израства нашето стебло

в звук от кристал сред тишината.

02.06.2020г.

Елица

******