Досбъднати
мечти...
Във тихите
пространства от безвремие
потрепват
мислите за тебе, мамо,
и аз се
взирам в нямото спасение
на прага ми
след слънцето поспряло.
И виждам в
себе си пак твоя образ -
онази
нежност скрита във сърцето ми,
забравено
усещане за радост,
преляло във
тъгата по ръцете ми.
Гласът ти
чувам някъде във костите
на тялото ми
викащо по птиците,
а после зад
табелата "Залостено"
заплитам
спомени безмълвно в жиците.
Разбирам
любовта като понятие
пречупено
през липсата ти в дните ми
и някак си в
душевно съзаклятие
аз
продължавам да се взирам във следите ти.
"Ще те
намеря" шепне в бяло вятъра,
"Ще ме
намериш" пеят все косите ми,
и упорито
следвам с плам пътеката,
досбъднала в
реалното мечтите ти.
30.08.2020г.
Елица
На мама*
Ако беше жива на 30.08. щеше да навърши 66 години.
Лека да и е пръстта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар