Тайна стара....

 

 

Тайна стара…

 

Пак тайна стара е във мен,

очите ми изпепелява,

дъхът ми в него е спасен,

и двама ни в едно създава.

 

До Извор боса все стоя

с крила докоснала простора,

в една любов без глас горя –

спасение за много хора,

 

но туй се случва през нощта

душата ми щом ме напусне,

сред облаците се топя

докато той ме пие с устни.

 

Редя забравени слова

със силна вяра във сърцето,

усмивката ми и гласа

се стелят нежно във небето.

 

А истината ме гори –

за него ти си отредена

и врече му се сред мъгли,

а после бе опожарена.

 

Изтля в животи вече сто

и стана силна, неранима,

но все във общото гнездо,

се връщаш нощем ти любима.

 

А щом Зора се възвести

прегръщаш своята реалност,

далеч звездата ти блести

единна с някой във сакралност.

 

Тъй пренаписваш със размах

вгорчена Божия повеля

и все си мислиш „Оцелях

и път към него ще намеря“.

 

Вселената ще ни спаси,

във Рая пак ще бъде вечност,

а мойте вятърни очи

ще водят всички към безбрежност.

 

22.11.2021г.

Елица