Недостига на бъдеще….
(препрочетено)
По-силно бие моето сърце
в сегашно време страхове стопява
а синьото усмихнато небе
отново в тебе бавно ме вклинява.
Подреждам пасианса и мълча,
от битките отеква в мен спасение,
тегобите аз знам ще претопя
и пак ще бъдем двама в единение.
Недостига на бъдеще изпих,
от него пак родих възможно случване,
на враговете тихичко простих
присъдата и своето погубване.
У мен отеква твойта самота
лекувана отдавна от звездите ни
и зная пак ще бъдем със крила,
а сбъднати във нас ще са мечтите ни.
Сега вървим по трудна полоса,
жонглират страховете и надеждите,
но силна вяра имам във гласа
и в ритъма забравен на копнежите.
Когато пощальонът промълви
и старата врата за нас отвори,
ще се завърнем всички във Преди
по новите космически закони.
23.11.2021г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар