Пътя ни нататък...
Усещам, че ме търсиш във дъжда,
във капките солени под капчука,
копнееш с нежност моята душа,
жадуваш към сърцето ми пролука.
Замислена съм. Тихичко блестя.
Припомням си ръцете ти с почуда.
Разпервам силни вятърни крила,
въртя се в пируети до полуда.
Шептиш: "Елиза, върнах се за теб.
Изпълнихме наземната повеля.
Отхвърлен е невидимия гнет.
Посоката със тебе ще намеря."
Поглъщаш ме със своите очи,
отронваш пак забравените думи,
безсмъртна клетва вътре в мен звучи,
запълва празнината помежду ни.
А после боси, скок и във вода,
пречистваме съдбата си нелека,
обгръщам силно твоята снага,
закрилят ни безсмъртните небета.
Усещаш ли, че Ти си всъщност Аз,
че вътре в мен живееш без остатък
нашепва Изворът дълбоко в нас
и осветява пътя ни нататък.
08.08.2023г.
Елица Бояджиева
"Ние не сме тук, за да покриваме очакванията на другите.
Ние сме тук, за да бъдем себе си."
Няма коментари:
Публикуване на коментар