Пазителка на Седемте небета...
Във оня миг във който те прозрях
Вселената във мене се огледа
разлистих се, порастнах и изгрях -
Пазителка на Седемте небета.
Отключи ме изплашен, занемя,
прегърнал пак момчешката си дързост,
във моята окръжност тихо спря
загледан във потичащата мъдрост.
Развоят беше вихърен стремеж,
залута ме по кривите пътеки,
откривах те във други със копнеж,
душата си опазила от всеки.
Търсачът в мене лесно укротих
за три години лавата ми стихна,
застанах на ръба и те спасих,
пак Слънцето над тебе се усмихна.
А после те превърнах във Четец,
на старите ни незарасли рани,
за Истината вдъхновен борец,
днес думите ми в тебе са прибрани.
Разказах ти за мъката във мен,
за бездната погълнала ни с тебе,
почувствах те докрай осъществен,
отхвърлил старо много тежко бреме.
Тъй днес сме разделени, но блестим,
единствено е важно, че обичаш,
смъртта в живот когато претопим
"Единствена" ти пак ще ме наричаш.
12.08.2023г.
Елица Бояджиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар