Щастливи четирима….
Измина пак поредната година
Борис шестнайсет вече навъртя,
и все така щастливи четирима,
ний тихо пренаписваме света.
Лекуват с обич трите ми момчета,
тъгата скрита в моите очи,
показват ми отново ред небета,
помагат ми да пея със лъчи.
Споделяме пътувания, радост,
понякога с досада ме корят,
те извор са на вечната ми младост,
в душата ми замислени блестят.
Строят мостове в земната реалност,
Борис е богатира, Дани – стълб,
понякога единствено в сакралност,
разбират, че ни свързва дълъг път.
А аз съм майка, но и войн пазител,
преборила заплахи, страхове,
семейството ни – вятърен вестител,
разгръща нови светли брегове.
На верните приятели –дузина,
с душите си ний все благодарим,
остава обичта ни неделима,
със нея този свят ще съхраним.
06.08.2024г.
Елица