Знак на Съдбата....

изображение от тук

Serendipity….

Вълшебство ли е Съдбата.... Дали всичко зависи от самите нас. Виждам знаци във небето, във шепота на вятъра, във ударите на сърцето ми, когато ме обгръща пак и пак зора. Думите родени във очите ми чертаят път през време и поля. Отмерват разстоянията като хапки от реалността ми. Понякога изгубено сама, а друг път цялостна се връщам винаги във себе си. Но продължавам да вървя. Във сънищата си усещам вярата, че ще достигна края на света. Дъжда вали – докосва две звезди с безкрая си. Водата някак странно отразява за кой ли път мечтите ни. Поредица от мигове – те сътворяват бъдещето. Усещане за вечност и изгубено намиране. 

Танцувам със чадър – там сред тревата. Със пръсти тебеширени написвам ОБИЧ на асфалта. На облаците странно тичащи прошепвам всеки път да ти запазят Свободата. На пясъка по морски бряг усмивка запечатвам, а вълната със своята вълшебна страст отнася я към океана. Щурци, когато в тъмното запеят аз знам, че мислите у теб за мен ще оцелят.

И тъй те се срещнаха напълно случайно. Разделиха ръкавиците. Пиха сок със усмихнати притеснени лица. Полетяха по леда. Той описа живота си. Тя му сподели странностите си.  Една банкнота се втурна, за да намери притежателя си. В Любов по време на холера –  възможност беше сътворена. Числото – 23 (2+3=5).  Но някак дяволче игриво обърка всичко причудливо. И всеки отлетя по своя път. Времето по вятъра търкулнало мигът.  Така във дни и нощи безответно изминали години 7. Мигът за сбъдване дойде. Дочута песен, ръкавица, афиш за кино, в търсене на книга, проверка на банкноти, на касови бележки овехтели, търговецът със свойте сметки и други стъпки оцелели. Бавно и полека потърси Сара своята пътека. Последва знаците във тъмнината държана от приятелка добричка за ръката.  А Джо изпрати във забвение красива булка – вдъхновение. Получи даже епитафия – подкрепа от приятелската „мафия”. :) Във звездна нощ снежинки падаха. Ледът отново го привлече. Откри забравено елече.  Полегна и реши да чака. Тогава някак си от нищото две ръкавици пак се случиха. Обърна се, погледна и видя. Това бе тя – жената от мечтите му със името Съдба. Докосна я, прошепна и, целуна я и в миг разбра – в прегръдката им пламенна животът  им се сля – родиха Супер Нова магическа звезда.... 

Да, може би е вярно това, което някой ми каза преди време – ние даваме знаци на Съдбата и тя ни повежда натам....   

  

А Вие вярвате ли в Съдбата и в силата на собствената си сензитивност?

    *****