Звездна синева...
Няма
те във мойто настояще
Търся
те протегнала ръце
Тихо
във прозореца ми дращи
Пролетното
вятърно небе.
Сгушен
си дълбоко във сърцето
Нарушил
безбройни правила
Босонога
скитам във полето
И
чертая нашата съдба.
Здраво
връзвам четири посоки
После
ти посочвам път
Някъде
в очите ми дълбоки
Птици
неуморни те зовът.
Бъдното
ни чака да израстнем
Смели
да пребориме света
Никога
ний няма да угаснем
Във
безкрайна звездна синева.
03.04.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар