Без остатък...

Без остатък…

                            на Жоро

По оня бряг аз тичам само с теб –

немирна, боса , облачно възможна,

дъхът ти от дъха ми озарен

най-често ме рисува някак сложна,

с червени диоптрични очила,

с престилка на цветя и меланхолия,

неспазваща солени правила,

ухаеща на мускус и магнолия.

Единствена съм в твоя звезден свят –

обичано копнеещо момиче,

във мъжкия ти светъл необят,

най-често ме римуваш със кокиче.

Мечтите ни досбъдвам с реверанс,

вълшебства сипя в нашата реалност,

дълбоко чувство тлее вътре в нас,

заключва го романтика в сакралност.

Обичам те – немирен луд хлапак,

пожар безмерен в мойта необятност,

докрай ще те желая пак и пак,

при всякаква житейска вероятност.

Ти Слънцето си, аз пък съм Луна,

далечна съм, но също много близка,

във общата нетленна синева

е любовта ни светла и лъчиста.

Докрая своя път ще извървим,

и двама ще сме даже и оттатък,

накрая като стон ще се стопим

изпълнили съдбата без остатък.

13.06.2018г.

Елица

*****