Без остатък...

Без остатък…

Кръжа над моя бряг на светлината,

разперила забравени крила,

попивам от звука на тишината

във звездна споделена самота.

И ти са там. Бездумен ме оплиташ

във влюбените нишки на духа

и името ми до насита сричаш,

потъпквайки в дълбокото страха.

Преследваш мойта ветровита цялост,

завързваш ме със атомно въже

към своята магическа избраност,

заключена във двете ми ръце.

Притихвам в теб и нежна се разливам,

по всички нишки здрави на кръвта,

а после по следите ти се скитам,

открила с теб какво е любовта.

И пак ми пееш песни за безкрая

на общата ни източна душа,

преливаме се в приказна омая

с последните ехтежи на съня.

Оставам в теб – невидима монета

във джоба ти стаена за късмет.

Оставаш в мен – трасираща комета

разпръснала мечтите  ни навред.

Безсмъртен е невидимия пламък

във синьото пулсиращо небе

и двама ни ще сбъдне без остатък

в едно красиво огнено сърце.

07.03.2018г.

Елица