Разбирането (ми) за Бог....

* * * * *

усещам го като вълшебна птица

разперила криле  в небитието ни

звезда Вечерница

а в утрото – Зорница

невидим път в тревата на полята ни

в едно обаждане от глас

на разстояние

във сънищата

цветно режисирани

усещам го като въздушен коловоз

на времето ни – лястовица скитница

дъга превърната във синева

изчезнала безследно

в сивото

едно очакване

в тридневна тишина

завръщане изгубено

във изгрева

усещам го като тъгата босоногата

просмукана докрай в квадрат от вените

като парченце от любов тук и сега

открило ме

между Вселените

и като вятър

нощен вихрогон

шептящ в косите ми

безмълвно и с доверие

усещам  го по кожата си и в очите ми

в нечаканото сбъдване на думите

във мислени необещания във пулса ми

като роман

завършил с многоточие

и като най-красивата дилема

за разбулване

като водата бликаща

от извори

усещам го защото пак ме има

защото съм пак случена и пак щастлива

и Винаги в дъжда

и във слънцата ми

Той в своята прегръдка ме закриля

 * * * * *