Задушница...

18.02.2017г.

NOTE: Вчера за първи път решихме да приготвим самички жито за Задушница, да направим чинийки с храна и да раздадем днес за починалите ни близки. Тази дейност в предходните години се вършеше все от баба, но тя вече е много възрастна да се ангажира с това и днес мога да твърдя, че достойно я отмених в тази дейност, с вещата подкрепа на Жоро. Вчера си открихме „Грухана пшеница” и снощи я сложихме да я сварим. Поставихме една чаена чаша жито в четири чаени чаши вода на котлона. Първоначално го включихме на 9, но когато завря намалихме на 6. Сготви се за около час, час и нещо, като се наложи да долея малко водичка. Зрънцата набъбнаха и омекнаха. След това увих тенджерата стабилно в една голяма хавлиена кърпа и я оставих да пренощува на теракотните плочки в коридора. Тази сутрин като развих кърпата и отворих тенджерата вътре житото беше като желирано. Разбъркахме го с лъжица и му сложихме около 200-250 грама кристална захар. Отново разбъркахме. Получи се много приятна блестяща консистенция. След това настъргахме кората на един лимон. Натрошихме на дребно половин пакет обикновенни бисквити. През това време Дани счупи орехите. Счукахме ги и прибавихме тях и натрошените бисквитки към житото. Разбъркахме и опитахме на вкус. Беше чудесно – сладко колкото обичаме. Разсипахме го в пластмасови чашки и отгоре го посипахме с пудра захар, върхо която с канела очартахме кръстове. После разпределихме петте чашки в пет пластмасови чинийки. Към житото прибавихме по едно парченце кашкавал, едно парченце саламче, едно парченце халвичка, един портокал и една шоколадова вафличка. Сложихме и по една малка питчица със сиренце. Останахме много доволни от резултата. Три от чинийките раздадохме на съседите ни, а две – на баба и леля. Нещо интересно се случи докато бях да подавам първата чинийка. Бях при съседката, която живее през една къща и си говорехме на улицата. В един момент до мен се приближи непозната жена и попита дали аз съм Елица. Отвърнах утвърдително. Тя ми разказа, че е била близка с майка ми и тези дни като разглеждала стари снимки, попаднала на една, на която са майка ми и баща ми като млади, преди много години, на някакво новогодишно тържество. Мама е облечена като Снежанка. Непознатата за мен жена извади снимката и ми я подаде, каза че като я видяла решила да ми извади от негатива същата снимка и да мине да ми я подари, да я имам за спомен от мама. И го направила точно днес, на Задушница, на връщане от църквата. Стана ми много мило на душата. Дадох си сметка, че получих невидим знак от астралния невидим свят, може би като благодарност от душата на мама, че направихме определени нещица днес, на Задушница, които да накарат хората, които ги познаваха и обичаха да си спомнят за тях, да помислят за тях с добро. Знак, че въпреки, че не я виждам в реалността по някакъв вълшебен и невидим начин тя е винаги с мен и ме подкрепя по пътя. Бог да прости, всички любими хора, които са отвъд и нека им бъде светло в пътуването все по-нагоре и по-нагоре.

Ели

Послепис:

С Жоро прочетохме доста статии в интернет и рецепти как се приготвя житото и къде какво се оставя на Задушница. Навсякъде пише, че на гробовете не се носи храна, а само цветя, палят се свещи и се прелива малко вино. Храната се подава на хора – близки, приятели, съседи за да си хапнат и да си спомнят с добро за покойниците. Ето и хронологичните действия, при приготвянето на житото и чинийките за раздаване във снимки:

Задушаване на сварената "Грухана пшеница"

Ето така изглеждаше житото,

когато го развихме от кърпата,

в която престоя увито една нощ

Дани чупи орехите,

които ще сложим в житцето

Към житото прибавяме захарта и объркваме,

след това настъргваме кората на един лимон

В получeната смес от жито и захар,

прибавяме натрошените бисквитки

След бисквитките,

в житото прибавяме и счуканите орехи

Сладката житна смес

разсипахме в пет пластмасови чашки,

които поръсихме отгоре с пудра захар

и нарисувахме кръстове от канела

 Приготвихме порциите за раздаване

*****