NOTE: Много е хубаво да се пътува. Особенно
до Варна. Да видиш морето, да се поразходиш в морската градина, да се срещнеш с
една от най-добрите си приятелки, да научиш хубави новини, за посетиш KFC,
а после да се понесеш обратно на вълните на BG радио с любими песни. Меката светлина
на фаровете успокоява съзнанието. Унасяш се и летиш напред по магистралата със
120 в час. Времето минава неусетно. Днес още някой ми каза, че трябва да издам
книга. Дали ще стане – бъдещето ще покаже. Никога не съм гледала на стиховете,
които пиша като на продукт. По-скоро са път навътре към душата ми и навън от
мен – към света, за да овладея бушуващите в най-дълбокото ми емоции. Вятърното
продължава да е моя верен пристан... И все така ще е, до колкото се познавам. За
5 години стиховете са над 500, съхранени на двата компютъра. Музата очевидно е
много силна. Има дни, в които буквално се улавям, че мисля в рима. Както и да
е... Хубаво е. Мисля да се оставя на чувството. Миговете трябва да се изживяват
пълноценно, защото след тях остава само прах във вятъра, както се пее в една от
любимите ми песни. Завърнахме се и вече сме в трепетно очакване на предстоящия
в събота празник... Все още не съм измислила с какво да се поздравя, но се
надявам утре или в петък да ме осени... Определено тези дни съм под
въздействието на куп положителни емоции, като това ми помага да съм в кондиция
и на работа и вкъщи. Тези дни времето е като пролетно, като това прави първата
седмица на най-краткия месец в календара изключително позитивна. Вече сме в
решителната водолейска фаза и е време за щуротии. :)
03.02.2016г
Ели
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар