Скрита…
(в Блестящото)
един поток ме скри от тебе Свят
дъха ми върна също и крилата
напуснах сигурния тъжен бряг
сама заплувах с плам към светлината
калена от студените води
към водопада тихичко напредвах
от камъни създавах си лъчи
и Лунната пътека следвах
течах така – във ритъм и синхрон
прегърнала душата си ранена
заслушана във скален полутон
от вятъра единствено пленена
звездите бдяха в моите следи
по птиците ми вливаха надежда
един орел ме следваше в зори
той влюбен бе в съдбата ми безбрежна
ала във миг комета ме срази
тя падна върху тялото ми крехко
превърнах се във пепел и мечти
и свойта Обич пръснах за последно
11.04.2013г.
@Eli
Ей това ми се подреди в странния мозък преди да спя....
ОтговорИзтриванеМятам го тук и дим да ме няма... :)))
Пък океана ако го намери - > да свирка... ;)
На океан обречена вълна...
някак неусетно се изнизват
минутите
в които съм вода
следите ми остават в капките
изпива ги нечакано дъжда
а под чадъра
сплетени косите ми
попиват всяко късче светлина
една надежда грее във очите ми
дори да съм изгубено сама
във дланите си
скривам разстояния
видени някъде на сън сред синева
и вярвам че и в хиляди мълчания
за теб ще бъда Винаги Една
посрещам утрото с душата босоногата
и тихичко молитва
си мълвя
не ме забравяй – Мене – светлооката
на океан обречена вълна
08.05.2013г.
@Eli
8395...
ПРЕКРАСНО, ЕЛИ! Останах без думи :)
ОтговорИзтриванеПрегръдки от мен!
Радвам се, че ти е харесало, Веси...
ИзтриванеНаминавай насам...
Въпреки, че аз незнам кога ще имам настроение
да постна каквото и да било...
Прегръдка и дано се видим скоро! :)
Ели