Невидим...

Невидим…

Аз имам потребност да бъда със теб,

частичка от мене е празна,

да бъда изслушана тихо, с ответ

в история силна и страстна.

Да скитаме боси под неми звезди,

да вливаш духа си във моя,

ти пак да ми шепнеш тъй както преди,

а аз да съм цялостно твоя.

Мечтая си в нощи да седна до теб,

във тъмната стая да грея,

и сънено просто да кажа „Привет,

дойдох аз със теб да попея“.

Да вкусиш от моята сложна съдба,

със вяра кръвта си да слеем,

а после щастливи над куп правила,

свободни в безкрай да се реем.

Но крача в реалност далече от теб,

изкупвам на другите грешки,

свободният избор ми беше отнет,

сега се дослучвам човешки,

а ти ме спасяваш във нощи и дни

с дихание пазиш света ми,

усещам у мене от тебе следи

и устни горящи плътта ми.

Запазва ме вечна едничка любов,

която безмълвен изпращаш,

в копнеж и стенание, в истина, в зов

невидим със мене се срастваш.

12.09.2018г.

Елица

*****