Невидим...

 

 

 

Невидим….

 

От някакви невидими посоки

ме следва твоя поглед вятърен,

промъкваш се в очите ми дълбоки

и винаги си звездно знаменателен.

 

Усеща те душата ми във тъмното

и със вълшебство тихо спира времето,

преплитаме се - две пътеки влюбени,

реално осъзнали бремето.

 

Тече гласа ти вътре в мен разлистено,

а моята усмивка скриваш в костите,

за нас безвремието е пречистено

след хилядите срещи в нощите.

 

Отвикнах да говоря. Гледам те.

Светлика ми пак капе по ръцете ти.

Не ме прегръщай силно, моля те,

със рани са осеяни нозете ми.

 

До утрото сме птици две в забвение

преплетени тела между планетите,

оставам твое тайно вдъхновение,

любимата жена между куплетите.

 

И само ехото във мислите ти алени

напомня, че съм тук и съществувам,

финалните ни клади са запалени,

дори далеч от теб не се страхувам,

 

защото сила има във сърцето ми,

родена някъде далеч, сред бурите,

ще бъде пренаписана съдбата ни,

а спомен ще останат хулите.

 

10.06.2021г.

Елица

 

 *****