Синхрон….
съзнаваш ли че още сме деца
които след звездите скитат
и боси крачат в младата трева
сред сънища в далечното политат
обичаме разрошено на пук
окачваме крилата си в антрето
прегръщаме се с вятърния звук
когато с пръст достигаме небето
играем си по древни правила
и щастието наша е посока
немирната изгубена съдба
се крие във душата ни дълбока
съзнаваш ли че само обичта
е връзката на двете ни вселени
и винаги в синхрон със радостта
мечтите ни ще са осъществени
28.01.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар