един неспирен
кръговрат
във който с постоянство
се връщам вечно
във началото
за да премина (отново)
по утъпкан път
на случените грешки
в минало
но нищо друго
вътре в мен
не свети
със защитна светлина
във тъмното
остава силует
във сянката на Слънце
в утрото
след него взирам се
дори във зимното
без никакво очакване
Обичайки
във който с постоянство
се връщам вечно
във началото
за да премина (отново)
по утъпкан път
на случените грешки
в минало
но нищо друго
вътре в мен
не свети
със защитна светлина
във тъмното
остава силует
във сянката на Слънце
в утрото
след него взирам се
дори във зимното
без никакво очакване
Обичайки
Елица
2012’
* * * * *
разбрах ли
или пак се спънах мислейки
и паднах във история Между
останах Там
да чакам (Тебе)
Вярвайки
и дишах пак (и пак)
с една Луна
прегърнала надежди
без съмнения
видях отново
Твоята звезда
изгубих се ритмично
във безвремие
Ти си
не може да Е Друг
не го реших
но ето го
написано
на пясъка
загинал след вълна
в морето
в най-дълбоко синьото
русалките се връщат
Винаги....
или пак се спънах мислейки
и паднах във история Между
останах Там
да чакам (Тебе)
Вярвайки
и дишах пак (и пак)
с една Луна
прегърнала надежди
без съмнения
видях отново
Твоята звезда
изгубих се ритмично
във безвремие
Ти си
не може да Е Друг
не го реших
но ето го
написано
на пясъка
загинал след вълна
в морето
в най-дълбоко синьото
русалките се връщат
Винаги....
Елица
2012’
* * * * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар