Вечна битка...

Вечна битка…

Една китара тъжно проговори,

Земята се обърна, замълча,

по източните вятърни завои,

пак слънцето се скри във пепелта.

Пореден век, обичане, раздяла,

душите ни изтляха със деня,

притихнах в теб безсмъртно оцеляла,

за кой ли път сломена от врага.

Ала държа ръката ти изцяло,

ти милваш с нежност моите коси

и всичко става бяло, много бяло,

изстиват бавно нашите следи.

До другия живот, където двама

отново ще се борим и горим,

по-силна ще съм в тази вечна драма,

докато злото с любовта си претопим.

10.06.2019г.

Елица

*****