Белота...

NOTE: Белота пак покри североизтока. Наложи се да си остана вкъщи. Обичам това време от годината. Близо до личния ми празник. Тогава се случват такива извънредни ситуации, при които не ти остава нищо друго освен да се сгушиш в леглото с интересна книга, докато на нощното ти шкафче дими чашата с жасминовия чай с мед. Уют, спокойствие и бяла нежност се разстилат по капилярите. Наваксваш миговете насаме със себе си, докато навън кротко се сипе януарския сняг. Обичта те съпътства и сгрява сърцето ти, докато огънят в печката тихо тлее и ти разказва приказки. В такива мигове съм принцеса, и лешникотрошачка и оловен войник. Оставям палтото си сгушено на закачалката в коридора. Пускам любимата си музика и си мисля за бъдещето. В него виждам китара и път. И снежни човеци. Усмихнати, защото са сбъднали мечтите ми. Просто е. Само трябва да бъдат преодолени преспите сняг. Същите онези преспи, които днес виждам зад прозореца си. Скоро не съм палила белия фенер, който оставих на прозореца. Но, днес ще го запаля. Време е светлинката ми да заблести в студените януарски нощи, за да сочи посоката. Единствената възможна посока...

18.01.2016г.

Ели