Войни...

NOTE: Мина много време. Сякаш много неща се промениха в битието ми след онова пътуване до Германия през 2011-ta! Тогава в мен нещо покълна, избуя и накрая разцъфтя. Плодовете бера и понастоящем. По него време започна приключението със стиховете и песните. Сърцето и душата ми се отвориха за невидимия свят. Започнах да откривам красотата във всяко нещо, което ме заобикаля. Думите започнаха да ме спохождат и на сън, и на яве. С всяка следваща година ставах по-щастлива. Явно така е било предопределено. Случва се някакво събитие или пък срещаме някой човек и животът ни се променя завинаги. Въпросът е да откриеш, че всичко се пречупва през безкрайното чувство Любов. Идват и такива мигове на равносметка. Радвам се, че моята е положителна. Продължавам да съм заобиколена от любящи близки, искренни и добри приятели и да имам всичко, от което се нуждая в реалността. Е, почти всичко, може би с едно-две изключения, но защо ли си мисля, че максималистите не могат да изпитат романтиката на съществуването, просто защото няма да познават вечния копнеж за недостижимото, химерното, идеала… Вече имам нужда от пролет. Имам нужда да споделя на света новите си надежди и очаквания. Тази година е начало. Така усещам. Тръгваме по дълъг лъкатушещ път и само Бог знае къде ще ни отведе мечтата. Важното е, че има мечти, че крилете все така устремено се отварят и размахват, че любовта е на една крачка разстояние и че всичко в съществуването ни крещи за събуждане и нови шансове. Прав е Толстой, всичко е въпрос на търпение и време…

09.02.2016г.

Ели