Далечни брегове...
шептят във мен
далечни брегове
душата ми раздиплят и
се смеят
намига им щастливото
небе
а мислите във
звездното се реят
прегърната от вятъра
трептя
и огъня ми нежен се
разгаря
магическите думи пак
мълвя
в дълбокото страха ми
се стопява
разперила крилете си
летя
и следвам начертаната
посока
безмълвна във сърцето
ти блестя
една река красива и
дълбока
по стъпките ми пееш
във дъжда
един орел от пето
измерение
обичаш ме дори и да
сгреша
два пламъка сме в
тихо единение
ще пренапишем нашата
съдба
отново ще пребъде
светлината
а слънцето ще грее и
в нощта
прегърнало вселенски
тишината
12.03.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар