Някъде далече...

Гордост и предразсъдъци във ФБ

Някъде далече…

аз помня още твоята усмивка

и ангелския ти изгарящ глас

бях слънчева невидима щастливка

погубена във нежната ти власт

коси раздиплях тихо над вълните

докато плавах в наши светове

духът ми се опиваше в мечтите

досбъднати под синьото небе

а ти ме гледаше с нескрита жажда

приспиваше ме в своите ръце

от спомени сърцето се възражда

в усмивката ми още на дете

скалата ни окъпана от радост

бе страж на нашия уютен дом

закрилник бе на вечната ни младост

по ненаписан в минало закон

аз битки водех силно неуморна

звезди превземах нямах страхове

със любовта ти светло животворна

на кръст завързвах всички ветрове

и бях вълна а ти бе океана

живеехме в безвремие така

ала сега във мене като рана

се стели непрогледна тъмнина

и търся път към нашите простори

през хиляди потоци светлина

а времето аз знам ще отговори

във някаква вселенска тишина

върви след мен и просто ме обичай

сега съм друга с други правила

на сън бездумно с вяра ми се вричай

докато пазиш моите крила…

15.02.2016г.

Елица

*****