Досбъднали мечтите си звънливи….
дъждът се сипе раните отмива
спокойно бие моето сърце
усещам се неистово щастлива
под юнското разплакано небе
в душата грее слънце синеоко
пак боса тичам с парещи нозе
притихва вярата във мен дълбоко
надеждата съм скрила във ръце
намокриха си птиците крилете
тревата под капчуците запя
на хората извиках „Хей, поспрете
да потанцуваме сред водна свобода“
но хората не чуват само крачат
във сиви коловози тишина
напуканите мисли с болка влачат
във търсене на брод и светлина
ще дойдат дни по-чисти и красиви
изпълнени със смях и синева
досбъднали мечтите си звънливи
ще полетим над родните поля
13.06.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар