Аз бях...

снимка - интернет

За Егото…

Дали ще можеш някога да надскочиш Егото си?! Вижда, че засега е невъзможно. Оценката на другите е плашеща. Ами ако е реална и наистина нещо не им харесва и затова те отричат?! Трудно е да се погледнеш от страни, защото живееш живота, а после се опитваш да го опишеш. Да, по свой неповторим начин, но може би често той не съвпада със светогледа на другите. Можеш ли да им налагаш мнение или следва да бъдеш толерантен към различното?! Провокира те умишлено и получи за съжаление предполагаемия отговор. Оценките са важни за егоцентриците. Тя отдавна не е в техните редици. От както взе решение и си отиде. Хванал си се като удавник за сламка и сам не съзнаваш колко ти е важно хорското одобрение. Защо?! Та ти си неповторим. И самодостатъчен. Но някак все още не вярваш в това. А времето се търкаля неминуемо.  Променяте се. Може би преди няколко години щеше да поклати одобрително глава в синхрон с тълпата, но днес няма потребност от това. Ти също нямаш, но не го съзнаваш. А вече си на средна възраст. Страхуваш се от смъртта и я възпяваш. Защо?! За да бъдеш псевдо героя в очите на другите?! Те са тълпа и еднаквостта в мнението им е равнозначно на обезличаване. Имаше нужда да ти изкрещи без глас, че любовта не иска да си ходи. Затова се опита да те отрече. Силно и недвусмислено. На два пъти. Сега разбираш ли?! Взе ти камиончето и го подържа в ръка. А ти какво направи?! Удари я през ръцете без дори да си дадеш труд да видиш, че в другата си ръка държи кукла. И камиона и куклата се счупиха. Равновесие. Отрече нещо без дори да знаеш защо. Отрече съждения за чувства, които касаят само теб. Отрече другата половина на собствената си същност. Като първосигнална ответна реакция. Продължаваш да си непорастнало дете. И сам не си вярваш, че постъпваш правилно. И напук на всичко твоето дихание продължава да има значение за нея. Такива са тези от категория Алфа. Обичат завинаги и се опитват да бъдат близо до обичаните си. Съжалява, но там си. От ляво до десния завой на всяка от житейските И задачи. И стълпотворения. Едновременно си е отишла, но и продължава да е част от теб. И пак ще те отрича, заради зануляването. А ти продължавай да летиш в мъглявината Омега. Кентавър пази Алфа и Проксима. Посоката отдавна е избрана. Не зависи от теб и твоите решения. Само звездите знаят. Пази храма си чист. Това все още ти е малко трудно.  Но не спирай да опитваш.  И не забравяй – щастливи са само тези, които мечтаят и са готови да платят цената, мечтите им да станат реалност. Изпраща ти това писмо по птиците. Най-важно е да отговориш с душата си. Думи може да напише всеки, но не всяка душа говори…

07.12.2015г.

Елица

А заедно сме толкова силни…