През Февруари...

През Февруари…

През Февруари мама ме родила,

създала ме от своето стебло,

със много светлина ме надарила,

заклела ме за общото добро.

И аз съм тръгнала да расна леко,

за радост на роднини и на род,

предрекли, че ще стигна на далеко

във търсене на стария ни брод.

А после мама тихо си отиде,

изгря в небесното като звезда,

душата ми накара да притихне,

доосъзнала тежката съдба.

Измина много време оттогава,

аз хиляди пътеки извървях,

запазих вярата си вечно млада,

но в множество пожари изгорях.

Сега си нося раните в сърцето,

по-силна съм от миналите дни

и зная, че ще стигна до небето

по стълбата на своите мечти.

Намерих любовта и туй ми стига,

щастлива съм със дребните неща –

пътувания, песен на авлига,

усмивките на моите деца.

Накрая ще запаля светлината

за моите обичани предци,

след мене ще остане тишината,

посипана в космически следи.

01.02.2020г.

Елица

******