*****
опитвам да съм
силна
Винаги
в несилното на
вятърното Аз
да съм опора на
мечтите ни
във утрото
когато слънцето се
скита
без компас
държа ръката ти
във най-трънливото
а птиците са просто
синева
държиш ръката ми
във най-реалното
но някак съм
изгубено сама
а камъни
в безцветно
оцветявани
в съня ми
се посипват от
звезди
и спомени
все още неиздялани
в безкрая се прокрадват
сред мъгли
очакването скрих ей
там
във джоба си
а на асфалта сив
написах
само СТОП
прегърнала за кой
ли път
живота си
се боря
със душевния потоп
Обичай ме
това ми е
достатъчно
не го изричай
гласно
а мълчи
дори когато
чувстваме
остатъчно
от тъмното
създаваме
лъчи
@Еli
Няма коментари:
Публикуване на коментар