Powered By Blogger

събота, 10 ноември 2012 г.

Някога Някъде по Огнено Драконовски....





Начало....




                              
                  Послепис....
        















Между....
(или за белезите от паралелните животи)

За истина дойде момент
Запалиха огньовете във кръглост
Далеч остана всеки сантимент
А отправната точка беше мъдрост
Видях в очите и страха
На воден плъх от огъня изплашен
Косите и попиваха праха
На съдбоносният ми избор страшен
А после лека влязох във кръга
С нозете боси пламъци целунах
С душата си погледнала врага
Аз слаб човек реално зърнах
Отдавна бях простила низостта
Но за финална битка беше време
И с драконова сила в сетива
Показах и че егото  е  бреме
От викове небето се раздра
А тялото и сгърчено се свлече
Протегнала с невиждане ръка
Вселената на милост я обрече
Във погледа ми вятър я стопи
Спокойна я изчаках да изтлее
А после я изпратих сред мъгли
Пречистена от зло да оцелее
Във черното на огнения кръг
На зазоряване по-силна се пробудих
И пак поех по дългия си път
Във Вечността вълшебна се изгубих

10.11.2012г.
@Eli


                          

                      *****

Няма коментари:

Публикуване на коментар