Отново пак ....

* * * * *

Пътувайки откривам свойте дири

сред пясъци пустинни, брегове

и нежна песен вятър ще засвири,

при срещата ми с нови светове.

И пак летя там някъде високо,

отново сила в мен се разгоря,

далеч остана мрачното дълбоко,

а болката със утрото изтля.

Ще бъда пак пустинната принцеса,

за влюбените странници - звезда,

очите ми в небесната завеса,

ще пазят всеки атом светлина.

Отново вяра в мене се възражда,

по-Истинска се будя след дъжда,

и чувство на обичаност обгражда

сърцето ми в сакрална тишина.

Ръка ми дай – там някъде в простора,

и полета ми следвай  на далеч,

дори невидим сред тълпите хора,

аз знам, че си единствения с чест.

Пътувайки аз скривам свойте дири,

в моретата, скалите, вечността

и дивна песен вятър ще засвири

когато ми се случи Радостта.

* * * * *

* * * * *