Deja vu за бъдеще…
стоях със теб във слънчев необят
попила със очите си вълните
във нашия сакрално-нежен свят
се сбъднаха магически мечтите
държеше ме със обич за ръка
а устните мълвяха тихо „Вечност“
прогонена бе старата тъга
във приказка изпълнена с безбрежност
красиви бяха родните места
и птиците ни гледаха с усмивка
в простора се разпръсна светлина
на пясъка изписах аз „Щастливка“
а после боси тръгнахме със теб
в космическите цветни коловози
следяха ни планетите безчет
и вятърни вълшебни еднорози
единствено за тебе аз горях
а ти ми беше пристан и награда
бездумна със душата ти се слях
премахвайки последната преграда
03.11.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар