Който в мене вярва...

 

 

Който в мене вярва…

(Войната за Любовта)

 

Във шепота ти тича мъдростта

и оня смях забравен от години,

усещането пак да съм с крила

в небетата раздиплени и сини.

 

Дори смълчан ме следва твоя блян,

онази – позабравената нежност,

отново силуета ти огрян

ме тегли към щастливата ни вечност.

 

И скитат неизречени слова,

във костите ми пак е вихър буен,

и търся само твойта тишина

до извора забравен светлоструен.

 

Тъгата се раздира и крещи,

не искам да я слушам и отлитам,

от облаците сплитам пак мечти,

да ги досбъдна знам, че ще опитам.

 

А старата китара в мен звучи

разкъсва тежко нечие дълбоко,

следят ме двама с влюбени очи,

желаят ме във своето високо.

 

Но днес съм друга – дишам и блестя,

по-силна съм от тях, от тези клади,

свободна със душата си летя,

начупила кармичните прегради.

 

Финалната война е Любовта

и мойто слънце греещо в безвремие,

ще притежава моята душа,

тоз който в мене вярва без съмнение.

 

04.08.2021г.

Елица

 

 

*****