Трепет...

NOTE: Вчера прочетох едно разказче при Катя и ми хрумна нещо интересно – съчиних едно разказче по един спомен за една ситуация с най-добрия ми приятел от детството и едно безпаметно влюбване като ученичка, което ме държа бая дълго, докато обекта на желанията ми не ме поля със студен душ след като имах неблагоразумието да му споделя чувствата си… Е… после ме търсеше, като приятел или нещо повече, но аз угаснах и се радвам, че времето ни дистанцира един от друг. Май първата по-сериозна любов винаги е разочароваща… Несъзнателно разбих сърцето на най-добрия си приятел и закономерно след това и аз бях с разбито сърце! Отдавна не мисля за всичко това – така е трябвало да стане. Да бъде извървян този път… Просто разказчето ме върна към нещо и го описах на един дъх…

Приятно четене на който ще надникне!:)

Eли

---

Трепет…

Стана и топло в дискотеката. А и пластовете цигарен дим се стелеше като мъгла. Песента почти привършваше. Плесна с ръце. Завъртя се в кръг. Разтърси коси. После се отправи към масата, където бяха седнали с момчетата и момичетата от компанията.
- Май ми се тръгва.
Той се надигна.
- И на мен ми омръзна тук. Ще те изпратя.
Метна му една ослепителна усмивка.
- Страхотен си. Както решиш.
После се огледа. Той още стоеше изопнат като струна до бара. Просто стоеше и наблюдаваше. Не реагираше по никакъв начин на музиката. Очите и дълго го изпиваха. Какво толкова му харесваше. Знаеше как се казва, че е страхотен китарист, че е и спортист, но едва ли щеше да спре някога погледа си върху нея. Тя не беше от вървежните красавици. По-скоро се определяше като нестандартна лудетина. Въпреки това се усещаше привлечена от това момче. Дали беше влюбване все още не знаеше. Но нещо се случваше в дълбините и.
После се обърна и намигна дяволито на най-добрия си приятел.
- Поемаме ли по стъпалцата надолу?
Той само кимна и двамата тръгнаха да се провират в тълпата заляла дискотеката. Когато минаха покрай обекта на желанията И тя му хвърли жаден поглед. Той не я отрази изобщо. Гледаше безцелно към дансинга. Напуснаха бързо дискотеката.
- Ох, тези сандали страшно ме стягат. Ще ги събуя и ще шляпам боса.
Приятелят и се усмихна. Лудетина. Помисли си.
- Само да не ти се изранят ходилата и да трябва да те нося надолу метната на рамото ми.
Тръгнаха по стръмните стъпала към центъра. Тя го хвана небрежно за ръка, усмихна се на себе си и заподскача по терасите.
- Искам да ти кажа нещо.
- Казвай – стана му любопитно.
- Ама обещай да пазиш тайна.
- Обещавам. Казвай.
- Май съм влюбена – изстреля тя.
Опаааа. Сигналната му лампа светна. Май дойде момента да поговорят по наболелия го въпрос. От години драскаше името и по всички тетрадки. Винаги беше насреща, когато тя имаше нужда. Когато свиреше на китарата – правеше го само за нея, за да види усмивката и и онова вълшебно пламъче в красивите зелени очи. Сякаш ток премина по цялото му тяло.
- И какво ще правим сега? Кой е щастливеца? – опита се да звучи закачливо.
- Ами един китарист. – изтърси тя направо. Леко се подсмихна в тъмното. Продължаваше да подскача по стъпалата с босите си крака. Усети как той я стисна по-здраво за ръката. Замълча.
- И какво смяташ да правиш? – попита я.
- Ами незнам – гласа и прозвуча някак глухо – Далечен ми е някак, но изпитвам нещо, всеки път като го видя. Тая вечер беше горе – в дискотеката.
Малкото пламъче в дълбокото му изведнъж избуя. Ехаааа – явно е споделено. Китарист. Горе в дискотеката. Разбрала е за чувствата му и най-накрая е решила да си поговорят и да се обяснят. По нейния си нестандартен начин. И отдалеч отдалеч. Замисли се как да продължи разговора.
- Как да ти помогна?
Тя вдигна рамене. В интерес на истината той го познаваше. Свиреха в една група. Но как да му каже да ги запознае. Самата тя не беше все още наясно как трябва да бъдат реализирани в реалността чувствата които изпитваше към непознатото момче. Замисли се.
- Виж, Тоше, ти го познаваш.
Малкото пламъче вече беше развихрен огън. Само още една думичка и просто щеше да я вдигне във въздуха, давайки израз на отдавна разтърсващия го копнеж. Запази самообладание, но продължи да стиска силно малката и ръка.
- И какво ще правим сега?
Тя пак вдигна рамене. Босите и крака пееха под стъпките.
- Може пък да ме запознаеш с него, някога?
Той се сепна.
- Но ти ме познаваш. От това нашето познанство по-голямо здраве му кажи.
Тя не го разбра. Пак беше потънала в мечти по китариста.
- Както и да е. Не трябваше да те занимавам с това.
- Не, кажи ми. Сега няма да мога да спя.
Тя се извърна. Усмихна му се. Боже как си го обичаше – най-добрия и приятел. Защо пък да не му каже.
- Дидо – едва чуто промълви. – Вашия соло китарист.
Сякаш го удари камък засилен с 250 км/ час. „Дидо“ – солото им. Оня чук. Дето знае само спорта и соло китарата. Лелеее как щеше да се изложи. Стана му мъчно. Инстинктивно пусна ръката и. Замълча. Почти бяха стигнали до блока и.
- Тоше, забрави го тоя разговор. Каквото – такова.
Той само леко подсвирна с устни. Прегърна я топло в огромната си мечешка прегръдка и се разделиха.
Много години по-късно щеше да и признае, че докато са водили този разговор у него е просветнала надеждата, че могат да бъдат повече от най-добри приятели, но проблясъкът е бил кратък а после е последвал леден душ. Но въпреки това той беше продължил да я обича.

16.05.2017г.
Ели

*****